Кактусът в офиса ни цъфна онзи ден с малък, розов цвят, който кацна на мъхнатия му връх като нежен накит, закичен в косите на девойка. Между бодлите му са се стаили и други, все още притворени камбанки, които чакат своя момент, за да поемат щафетата от увяхващата красота. Мисля си, че кактусите са особено чувствителни растения. Обгърнали са крехката си душа в предпазна бодлива броня, която да защитава лесно-ранимата им същност. Единствено по цветовете им обаче можеш да разгадаеш душевността им. Цветът е мимолетен, нежен и красив, краткотраен намек за скритото им съвършенство. Иска ми се да ги погаля, но те са недосегаеми. Истински благородници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар