Страст

Едемската градина е затворена

за плътските желания на Ева

пътуват в неизвестност корабите

робинята на сластолюбието приели

и океанът побесняло мята се

пометнал за пореден път децата си

и кръвна пяна блика от вълните му

промивали лъжите му с остатъци

от вечното безкрайно упование

в единственото сигурно проклятие

че винаги ще има приливи

които да поглъщат страстите

и винаги ще има вятър

нарочно да донася настървението

на този, който пази бреговете

осиротял след Ева и децата ѝ;

очите му - два ненаситни фара в плиткото

показващи пътеката към мрака

и вече мъртви риби във утробата

припяващи във адово стакато;

недей тъгува за Едем, несретнице,

морето ще отвори брода си

и там ще можеш да преминеш гола

закичила в косите си отрови

изгнили водорасли ще се стелят

по земния ти път, прострян в морето

и там ще се превръщат в изумруди

открили целомъдрието на Ева;

недей тъгува за Едем, робиньо…

ще има време да сковеш разпятие

понесло теб на гръб като икона

ще има време да заченеш щастие

потънало на дъното в зародиш

безсрамен плод ще можеш да откъснеш

отключила градината греховна

и после ще пометнеш истини

родила пак в мъртвешки стон амвона

от който ще отричаш земни страсти

ръцете ти ще призовават рая

а щом пресъхне океанът

ще дойде времето да се покаеш.