объркани дни

четвъртъкът ни е петък

вторникът - понеделник

понеделникът не е делник

а кротък безделник

срядата - по средата

на страстната седмица

съботата - преди края

на пътя към Голготата

в очакване на неделята -

един почивен ден

по-известен като

Великден

слънчева заблуда

в слънчев ден като този

облаците приличат

на чадъри

скрили хорските недостатъци

лъчите проблясват

в зениците

прогарящ лазер

изтрил

придирчивостта ни

Страстна седмица

Разгорещили са се страстите тия дни, мира не ни дават. Състезават се по живачната писта с климатичните изражения на г-н Целзий и ту той, ту те печелят първото място. Когато той спечели в мозъка припълзява една мараня. Потреперва с горещи пеперудени крила, от които се посипва фин прах и мозъчните ни функции осъмват покрити с прилепчив слой ленивост. И ей на – замързява ни... По-опасно е, обаче, когато страстите първи достигнат финиша. Тогава, независимо от температурните своеволия, мозъкът ни скача разтреперан и изхвърля безцеремонно зад гърба си онази мързеливост. Пуска предупредителна сигнална лампа и хуква. Накъде? И той не знае... Повежда го вихър от подивели емоции, а той се препъва в безуспешни опити за опитомяването им като неразумен, неопитен водач. Мята поводи, които улавят единствено дирята на екзалтирания жребец. И ей на – влюбваме се... Или ако вече сме влюбени... ревнуваме... или страдаме... или жадуваме... или ненавиждаме... или беснеем... или... копнеем... абе... страсти...

болка

ехидният ръжен на любимия

жегва сърцето

срива мечтата

за лирично откровение

прогаря димящ белег

във формата на сгърчен апотеоз

от който капят червени сълзи

дано не залеят 
нестабилната плоскост

на смълчаното любовно примирение...

предизвикан здрач

недоверието се намъква нахално между двамата

изважда пакет цигари

вестник

слънчеви очила

изпружва крака пред обвинителни погледи

протяга ръце над потиснато его

затваря очи за насилени откровения

запушва уши за ненужни извинения

чертае мишена от въображаем кабуки

с отрепетирани реплики изкрещени наслуки

дълбае

стреля

притиска

а уж чете вестник

зад слънчеви очила…

може би те са виновни

че светът му изглежда

затънал до гуша

в неочаквана здрачина