Измиваш калта от спанака, да не ти хрупа между зъбите и го нарязваш на ситно. Аз съм дребна и слаботелесна по природа, мъник, един вид и винаги режа храната на дребно. Водките също си ги поръчвам по малки, че по-естетически ми е, а и големите ме стресирват излишно. Нахлузваш зелени гумени ръкавици и замиваш и копривата, листата ѝ все още малки и крехки като сурова коприна, парещи предупредително, да не си въобразяваш, сепаг, че си господар на вселената. Нарязваш и тях и ги меташ в тигана. Добавяш по некой стрък пресен лук и пресен чесън, нарязани тоже на ситно и запържваш сичкото в масло, докато зелената чудесия стане на зелена пихтия. Накрая чукваш две пресни яйца от произволна щастлива кокошка за консистенция и разкош. Порция за дребни и слаботелесни хора е тва, мъници един вид. Както установихме наскоро, след като изядеш яйцата на щастливата кокошка, тя става нещастна, тъй че просто се опитваме да забравим за кокошката, инак вечерята ни е обречена на меланхолия и горест. Тъй че си турваш студена ричия, ядеш, пиеш и охкаш. Зелената манджа носи особена наслада на зелените хора. Допълва ги и ги ощастливява, изпълвайки рецепторите им със зелен цвят, вкус и аромат, както печеното джоланче ощастливява хората със заоблени, апетитни форми. Десертът е микс от бял ром, лед и ексцентрични добавки, които намираш в барчето, ма за това друг път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар