Тиква и вино

Пия червено вино и ям печена тиква. Есента е разперила шарени ръце над шумния град, над идиотската улица, сгънала в разстроена хармоника десетки прецакани съдби, над кооперацията, в която всички чакат да падне нощ, за да засънуват мечтите си. И навсякъде, като след истерия на луд художник, охрата на тази есен се е разплискала и е огряла очуканото ежедневие, мръсните сгради, прашните дървета и самотните хора и е хубаво. Оранжево и хубаво. И в отчаяния опит на тъмночервеното вино да се пъчи на масата като властен тиранин, охрата на тиквата деликатно огрява и него. И тази закачлива, магическа игра омекотява танина и приспива леко тютюневия привкус, разреждайки вискозитета му до огрян от слънце червен кладенец. И е хубаво. Червено-оранжево и хубаво.