Преди около месец-два листата на бонсая залиняха и
започнаха да капят. Остана оголен като нерв, тъжен като сватбарска песен,
самотен като стара циганка. И тъй като се е случвало и преди, знам, че е съвсем
нормално през есента. Както с повечето дървета. Както с повечето хора. И от
чисто емпиричен опит знам, че за да се съживи отново, му трябва малко слънце.
Малко време. И много любов. Както на всички дървета. Както на всички хора.
Прегърнах го. Целунах го. Казах му, че го обичам. Полях го с обветрената си от
очакване на пролет любов. Увих го с топлината на търсещото си слънце тяло. И
той ме погледна с благодарността на десетки улични кучета, които храня от
ръката си. Разлисти короната си със страстта на девойка. Изпъна стеблото си с
решимостта на китарна струна. И бавно разтвори новите си листа. Дано оцелее. За
пореден път. Както повечето дървета. Както повечето хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар