Ад

Кой казва, че адът е долу? Той е тук. Блъскаш се в него по тротоарите, в разнебитените погледи на хората без лица, в птиците със строшено крило, в облачния сплит на зимата, в грипната инфекция на лятото, в кучетата без дом, в децата без вина… И всяка пролет липите лепнат от греховна сладост, която не търси опрощение. Всяка есен кестените умират, скрили хорските прегрешения с празните си иглени ковчези. Гълъбите кълват захвърлена нафора, котките чакат на пусия обяда си. И всичко изглежда безнадеждно като реалността на охлюв във вряща тенджера, изоставил черупката си в нелеп опит да се спаси.