Зелен билет за ада

Имам зелен билет за ада. Важи за всички линии. Магистрален световъртеж, който минава като товарен влак през сърцето ми, улавя в телена мрежа полуделите пеперуди в стомаха ми, обхожда прогнилия ми черен дроб, свива се за кратко под лъжичката и спира рязко в мозъка. Dead end на апокалипсис, разбунил вътрешностите ми. Имам зелен билет за ада. Спирките по пътя са челни сблъсъци с 250км/час, но еърбегът работи. Избухва като дързък облак, надвил слънцето, изправил се с голи гърди срещу самоунищожението, срещу всемогъщия бог Ра и благочестивата му светлина, която пълзи към преизподнята и заплашва да погълне тъмнината с лакомията на триста несподелени любови. Набъбва в лицето ми с едновременната твърдост и мекота на девическа гръд и размазва страха ми с неотстъпчивостта си. Имам зелен билет за ада. Началото на пътя е далече в миналото, когато праисторически жени са оглозгвали сурово месо от костите на осакатените си в битка мъже и са хвърляли остатъците в огъня. Минава през древни замъци, кралски дворове, привидно невинни будоари, откровено непристойни бордеи, влажни подземия, светли стаи, студени килии, железни мостове, пазарища, църкви, барове, кланици и най-обикновени светилища, за да се разбие в мозъка ми с лудостта на стотиците години инерция. Dead end на апокалипсис, сринал света в краката ми и пуснал във водата новия Ноев ковчег, а аз - поела руля. Продавам зелен билет за борда му. Струва един пробит долар и един пропит живот.