омръзна ми да се усмихвам
насила
омръзна ми да мисля
двояко
едната мисъл - прилично красива
а другата - поела напряко
през поле от досадни
условности
край хора с безброй
отговорности
квадратни, предвидими
до болка познати
по бюргерски примирими
душевно бедни
и развратно богати
а тя - Мисълта
единствено странно различна
поела сама
спонтанна
безгрижна
душа поетична -
свободна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар