шкембе чорба

Сутрин, когато отивам на работа, минавам край кварталната шкембеджийница. Винаги засичам мъже, които влизат или излизат. Всякакви породи. Строителни работници с мърляви гащеризони, чиновници с поомачкани костюмчета БеГе конфекция, студенти с дънки, увиснали на задника и скъсани кецове. Лъхва ме миризма на шкембе, оцет и чесън с натрапчиви примеси на мухъл от мазето, където се намира кръчмата и винаги гледам да отмина с бърза крачка, че не понасям тая неземна прелест. Днес от вътре излезе млада жена, криво-лево прилична, забила поглед в земята и очевидно търсеща анонимност и почти се блъсна в мен. Аз се стреснах и за малко да изпусна връз лъскавите й обуща чувала с лайнените трици на морското ни прасе Божанка, които бях помъкнала в сутрешен унес към боклука. Тя ме погледна и се смути, а аз се смутих още повече заради нея, защото си представих как се вижда с любовника си преди работа в тая смрадлива дупка, наобиколена от мъже, сърбащи чорба и как денят й започва с миризма на шкембе и мухъл.
Захвърлих лайната на Божана и се укорих за мнителността си. Може би женичката беше влязла просто, за да изяде една шкембе чорба…