неделя, 27 януари 2013 г.

The Tree of Life (2011), Terrence Malick



Да, на много хора този филм няма да се хареса. Ще им се стори скучен, безсмислен и най-вероятно няма да го изгледат до край, пуфтейки с досада и въртейки очи на грандиозната помпозност и претенциозността за интелектуално кино. На мен обаче ми хареса. Мисля че човек просто трябва да има една по-особена нагласа, за да го възприеме през погледа и мисълта на режисьора и да го изживее както трябва. Принципно не обичам да чета предварително отзиви за филмите, които гледам. Казвала съм и друг път, че не искам разни чужди словоблудства да блокират пътя на възприятието ми за това, което предпочитам да видя и интерпретирам сама. За този филм, обаче, ми се струва, че е по-добре да бъдеш подготвен. Трябва да си наясно, че това не е популярния тип холивудска мега продукция, защото разочарованието неминуемо ще последва. Трябва да се отърсиш и от предразсъдъците относно Брад Пит и да седнеш пред екрана отпуснат, спокоен, отворил сетива и възприятия за едно философско, силно визуално и отвлечено изживяване. И тогава може би ще ти хареса. Но пак не е задължително.
Историята е съвсем проста и не това е фокусът. Филмът е една магическа поредица от преплитащи се спомени от детството, вселената, космоса, закодирани послания за сътворението на света, за раждането, за еволюцията, за израстването. Подсъзнателни мисли, пресъздадени в цветове, форми и страхотна актьорска игра. Почти няма реплики, по-скоро приглушени спомени от думи,"‘шепоти от отвъдното" и музика. Изключително музика. Визуалното изживяване е особено впечатляващо с красиви мащабни кадри и великолепна кинематография. Хипнотично, увличащо, предизвикващо мисълта и чувствата – такова беше за мен възприятието на този филм.
Ако решите да го гледате все пак, имайте едно наум, че е твърде вероятно да ви доскучае...

Няма коментари:

Публикуване на коментар