Една страхотно разказана и перфектно изиграна младежка
история – забавна, непринудена, обикновена, но и изненадваща. Протяга ти ръка и
те прегръща приятелски в атмосферата на 80-те с готина музика, небрежни
хлапета, капачки на ревера, любов, приятелство. Не натоварва с присъствието си,
даже напротив – отпуска те в премерения си ритъм, но в същото време те кара да се
замислиш за простите човешки взаимоотношения и неочакваните емоционални обрати,
които понякога разклащат света ни.
Група момчета в страни от mainstream-a намират общ език в
музиката. Заформят любителска пънк-рок група, срещат се, свирят, смеят се, говорят...
Приятелството им се развива сред ученическата любов на едното момче (Jarle) с
дълго преследваното и мечтано момиче (Cathrine), сред проблемите на обикновения
живот в обикновения малък норвежки град, където всеки кара колело. Уж
стандартна ученическа история – бира, купон, мери джейн for the first time…
Докато Jarle не среща Yngve – новото момче. Нежно и красиво по момичешки,
неочаквано с предпочитанията си към синт-попа и тениса. Jarle открива едно
различно измерение на чувството любов. Необяснимо привличане, което притъпява
останалите емоции и го тласка в свят, където музиката и прическите са различни.
Нашите симпатии към Jarle с небрежната оранжева коса си остават, а тази
нестандартна любов не дразни. Поднесена е съвсем плахо, каквито са и чувствата
на двете момчета и ни кара да прехапем устни от предусещането за евентуалната
развръзка. Като всяка истинска любов, и тази носи разрушителна сила в себе си и
за съжаление срива основите на приятелството, любовта и групата. Оставя
отпечатък върху крехкия младежки свят. А нима може да бъде другояче...?
Няма коментари:
Публикуване на коментар