Спасение

Почти там съм.

Вали дъжд, който скрива луната.

"Дръж главата си изправена, момиче" казват ми.

И аз вървя.

Главата ми е в облаците,

в очите ми плуват сълзи,

а в техните -  кораби

и удавници се хващат за чужди сламки.

Гемиите им са потънали

през девет морета в десето,

но това не е моето море, 

там не е моята спасителна лодка.

Почти аз съм...

Всички спят.

И докато се опитвам да чуя сърцето си,  

дъждът продължава да бие бясно

по плочките.