Обикновена Златка

Днес, на път за работа, срещнах една Обикновена Златка, по известна по наште ширини като майски бръмбар. Голяма красавица, с лъскав, златисто зелен гръб и фини крака, драпаше задъхано по строшените плочки на площада към градската баня. Отивала да се накисне в минералната вода, че я болели ставите. Спря се и ми потърси огънче. Смъмрих я възмутено, че не бива да пуши, пушенето открай време ми се е струвало крайно некрасиво занимание, а откакто отказах цигарите преди два-тринайсет години, съм върл противник на тоя зловреден навик. Тя ми се сопна, че тва не било моя работа (може би е права), а аз заявих, че ще я ошамаря там, пред паметника на самия Гоце Делчев, ако ми държи такъв тон. И без това нямах огънче. Обикновената Златка се нацупи и ми обърна блестящ гръб. Красива беше, спор няма. Цветовете ѝ се преливаха като бензиново петно на асфалт от тъмнозелено към лилаво, през патинирано червено до нежно синьо. Наведох се, взех я и я пъхнах внимателно в джоба на якето си. Усетих как се стресна и умълча, задращи с крачета по вътрешната страна на джоба ми, приклещена между упорството си, 98% памук и 2% еластан.
- Всеки живее в собствения си затвор - взех да ѝ наливам Коелювски притчи в главата - и страда от собствените си бариери. Освободи се от затвора си и пороците ти ще се превърнат в добродетели!
Тя се разшава зад решетките неодобрително, както ми се стори, но аз не се отказвах:
- Сама правиш изборите си! Живей собствения си живот, не този, който другите искат!
Стигнах до градската баня, продължавайки да скандирам афоризми за свободата и изборите в живота, налагайки безцеремонно личния си избор на личната си затворничка.
"Когато много силно желаеш нещо, на Вселената ѝ идва до гуша…", помислих си, докато я изваждах от джоба и я оставях на стълбите пред банята. Тя се обърна да ме погледне, направи масив айрол, клатейки глава и се скри във входа. Аз въздъхнах. Все пак, не можех да очаквам кой знае какво от една Обикновена Златка.