ще поискам от този
който раздава съдби
да бъда момичето
което върви по млечния път
по бледата ѝ кожа - слънчеви петна
в косите ѝ - лунен лъч
очите ѝ - вселени
луничките - съзвездия
а космосът - събран в дланите ѝ
толкова ли е много?
Няма коментари:
Публикуване на коментар