Те влизат в морето хванати за ръце. Тя е прибрала русата
си коса на висок кок и върви, изпънала кльощавите си рамене, които хвърлят
ръбести отблясъци в гладкото като огледало море. Водата е топла и спокойна, прилича
на застоял в градината чай в горещ юлски следобед. Отдалече се вижда как
кокетничи и плавно обгръща шията му с белите си ръце - две гальовни змиорки,
които танцуват ленив танц под залиняващото слънце. Двамата се плъзгат меко в
синхрон, прегърнати, и се носят към шамандурите с лекотата и безгрижието на
хартиена лодка. Той начесто я подхваща и повдига, тя скача леко вдървено и със
смях се връща в обятията му, целувайки го. Мъжете по плажа учестяват дишане,
пийват бира, за да охладят емоциите си и, почесвайки се по гърдите, отклоняват
за малко завистлив поглед. Не и жените. Гледат настървено като хищни тигри,
готови да ги разкъсат на парчета и цъкат и кудкудякат, презрително свили устни.
Двойката продължава нехайно любовния си танц, обградили са се с прозрачна
пелена от непукизъм, която изглежда леко безсрамно на фона на шляпащите с
пояси деца и техните майки с бели, обли коремчета и целулитна кожа.
- Къде
отиваме после? - пита тя, излизайки от морето, висока и слаба, с леко
схванатата походка на русалка, която стъпва за първи път на брега.
- Не знам
- отговаря той. - Трябва първо да звънна до вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар