копнеж

На съседната маса седи двойка на около 60. Тя е добре облечена, слаба, с прическа, но лицето й е изнурено от възрастта и живота, бръчките й личат, торбичките под очите й тъмнеят, а в погледа й има някакъв нереализиран копнеж. Той е облечен доста по-небрежно, има вид на провинциален началник на малък застрахователен офис и обиграната усмивка на сваляч, който е жънал успехи сред жените още от младостта си. Говорят притихнало, нейните очи се стрелкат непрекъснато наоколо, сякаш дебнещи за някаква опасност. Всяка сутрин преди работа са там. Месеци наред. Сервитьорката носи поръчката без думи, те пият кафе и говорят. И след това той престава да идва. Тя отново е там, от своята страна на масата. Добре облечена, слаба, с издайническите белези на похабения си живот под очите и доскорошния копнеж в тях, превърнал се в самосъжаление и неудовлетвореност. Оказал се просто чифт намирисващи, прашни обуща на прага на едно неразумно очакване. Тhe end.