идиотщина

Сутрин, когато отивам на работа, често засичам в градската градина некаква луда бабишкера, която води две деца, вероятно внучета, нанекъде. Вероятно на детска градина. Винаги е намръщена, с дълбоки бръчки на челото и стисната, изкривена уста, а сивата й твърда коса прилича на разпердушинено лястовиче гнездо. Едното дете е в количка, на видима възраст 1.5 - 2 годинки, другото, към  2 - 2.5 годишно, обикновено върви до нея. Момиченца са и не са циганета. По-голямото често се заблейва, навежда се да разгледа плочките, да си вземе камъче, или просто спира, за да види кой минава край тях. В тези случаи дъртият кукундрел слага ръце на кръста, започва да крещи като изоглавена: „Марянооо! Тръгвай веднага, Марянооо!“ и да го джаса кат чанта с орехи. Обикновено детето се разплаква и тя го завлича след себе си, бутайки количката и сипейки клетви.

Днес Марияна беше вързана през кръста с конопено въже, а другият му край - завързан за количката. Идеше ми да я удуша там, в градската градина със същото това въже, след това да имам магическата сила да я изтрия от спомените на тия несретни деца и от спомените на тая скапана, нещастна държава...