и задъвчи непреклонно
като вятър през януари
дърветата я гледаха бездушни
протегнали измършавели ръце
стиснали посинели устни
"дано си счупи зъбите"
мислеха си
мислеха си
загърнати в унило одеяло
а аз пристъпих плахо до дупката
и надникнах в калното огледало
небето се смееше в омая игрива
а в прегръдката му синя
танцуваше чучулига...
Няма коментари:
Публикуване на коментар