Данчо

Час, ден, седмица, месец, сезон

един след един

вървят шумно по отъпканата пътека

завлачили радости, скърби, неволи житейски

съдби човешки, изстрадани, тежки

отчайващи и непоносими

или кротки, тихи, едва доловими...

съдби човешки

Но истински, дишащи, живи.

Тебе, приятелю, те повалиха по средата на тази пътека

ти, който не вървеше полека

а тичаше с вятъра и летеше с орлите

грееше със слънцето и светеше със звездите

тебе, приятелю, те повалиха рано от тази пътека

тебе – Човека

Момчето, което не искаше да повярва в лъжата

отказваше да се крие, да върви пипнешком в тъмнината

и крачеше смело, без лицемерие, без злост, без уплаха,   

горд в честността, сигурен във успеха

И те завидяха.

На тебе – Човека.

Час, ден, седмица, месец, сезон.

един след един

ние вървим по отъпканата пътека

завлачили истини – изстрадани, тежки

отчайващи и непоносими

затлачили душите ни, притиснали порива ни

сграбчили сърцата раними...

Ние, приятелю, нямаме изход

ще извървим докрай тази неизменна пътека

всеки приел съдбата си – дали тежка, дали лека...

но знай, че там, дълбоко в сърцата си, в печал, безутешно

ние винаги ще носим тебе – Човека...