сънят ми си тръгна

сънят ми си тръгна

тези нощи

прокуден от облаците

надвиснали над успокоението

за вечност...

скри се в мрачната ниша

на тревогата ми

със свито сърце

прехапал устни в

задавени от тайни сълзи

въпроси

дали десет години

рутина

ще се разтворят в тихия вятър

който те тласка неусетно

(но желано)

към различното усещане

към приключението

загадъчно

и ново

към тръпката

от ласкателството

да бъдеш харесван...

и интересен…

или гуру...

или просто ти...

дали?

сънят ми не иска

да се върне

а на мен не ми остава

друго

освен да се осланям

на вярната

стара приятелка

Любов...