когато слънцето остърже мъглата
от тротоарите и фасадите
и я захвърли зад хълма
поглеждам през прозореца
виждам
градът не играе на криеница
пак е там
дошъл е от небитието
пие обедно ежедневие
пуши дърва и въглища
танцува автомобилна полка.
Пак е там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар