по пътя

ще посрещна Инквизицията смело

ще разкъсам плътта на гърдите там

където очаквам пробождане от кинжал

шията ще заголя до бяло

ще нарисувам обръч от кръстове там

където да окача примката от сезал

ще протегна ръце към касапин

да разпори вените ми като отворен гроб

ще изцедя дъха пресипнал

да изтлее глътката въздух

към прокълнатия небесен брод

и тогава ще тръгна

по течението на вечната река

ще падам мъртва

и ще ставам възкръснала

но до края пътя ще извървя

причастие

ще дойда в съня ти без думи
като смъртта
и ще остана завинаги, оцеляла
грешен Бог - попилял
твоя Содом и Гомор с мълчание
ще изгарям пороците с поглед
от кръвта ти ще пия провал
от плътта ще изтръгвам признания
и кошмарите ти ще трия със длан
подранилата старост ще смажа
лудостта ще унищожа
и ще остана
ще ме чакаш ли
да умираме заедно
двама?

просветление

Вярваш ли, че ще бъде различно?

Че двамата ще се срещнем

по средата на просветлението

и ще докоснем възбудените си чакри

ще слеем молитвите си в едно сатори

и със тела, вплетени във венец

аз - анемоне

и ти - сакура

ще останем в крайъгълния храм,

за да проверим дали нирваната ни има край.

Вярваш ли?

Есента е изсушила листата на дървото.

Седя в рехавата му сянка и те чакам.

очакване

стъпките

в които стъпвам бавно

са твоите

в тях растат бегонии

през лятото

птици свиват гнездата си

през пролетта

а през есента

ветрове намират там

покоя си

зима е

чакам чувствата

погребани вътре

да се размразят

прозрение

аз съм голите клони

които напомнят сатири

потърсили благочестие

аз съм плиткият кладенец

в който ангелът паднал

не вижда небе

аз съм белият мрак

който загръща любовници

в плащове

аз съм мъртвороденото щастие

ти си другият

в мен.